Прочетоха се стихове от български поети, които възхваляват майчинството, жената и любовта.
Проведе се и викторина с награди за най-съобразителните. Празникът завърши с почерпка.
Под мотото „Жената-майка, любима и богиня“ премина тържеството в читалището на с.Николово, посветено на Международния ден на жената-8-ми март.
Прочетоха се стихове от български поети, които възхваляват майчинството, жената и любовта. Проведе се и викторина с награди за най-съобразителните. Празникът завърши с почерпка.
0 Comments
Няколко интересни факта за мартениците и Баба Марта
1. На първи март българите се закичват с мартеници за здраве и срещу зли сили. Освен амулет, мартеницата е и символ на идващата пролет. Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници и досега. В Шоплука и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита син конец (против уроки), а в Родопите се слагат още няколко цвята. Всички обичаи за носене на мартеници, а после и за тяхното сваляне представляват една магическа, вълшебна практика, която отново цели да предизвика плодородие, да донесе щастие, да пази от болести и от беди. 2. В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено – кръв, живот; бяло – чистота, щастие. „Мартеницата се закача на ръката или на гърдите. Има правило за неженени хора тя да се слага от лявата страна, а за женени – на дясната. В миналото дори е имало практика мартеницата да се окача на колана на мъжа, отново като гаранция за плодородие. 3. Ритуалът с мартениците се свързва с прабългарите. Хан Аспарух побеждава византийските войници и написва писмо до сестра си за победата си. Връзва го за крака на една птица с бял конец. Докато летяла обаче, птицата била простреляна и ранена от византийски войници. Въпреки това, тя успяла да пристигне в българския лагер и да донесе добрата новина. Белият конец вече бил нашарен от кръвта на птицата. Така се появила първата мартеница. 4. Освен от засукани бели и червени конци, мартеничката може да бъде и с Пижо и Пенда. 5. Според легендите, мартеничките се връзват от Баба Марта. Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец „март“. Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи – януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер – Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла. 6. На първи март има редица ритуали. Освен закичването с мартеници на хора, животни и плодови дръвчета, къщата трябва да се почисти основно още преди изгрев слънце, за да дойде Баба Марта. 7. Мартеницата се носи до определен момент и после се сваля. Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица тоест до настъпването на пролетта. След това се поставят под камък и по тях се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна. Друг обичай е мартениците да се носят докато се видят първите щъркели и чак тогава да се закичат на дърво. Понякога мартеницата се пуска в най-близката река „че да върви, както тече реката“. Има едно правило – мартеничката никога не се хвърля, защото се вярва, че ако човек го направи, то той си изхвърля и късмета. ЧЕСТИТА БАБА МАРТА! |
|