Съвсем скоро, на 26 октомври църквата в Липник ще навърши 170 години. Тази мила и скромна църква е построена нависоко. Народът така е подчертавал, че тъй както Господ е високо, така трябва да се извисява и храмът Господен. Църквата има много интересна история. Данните са взети от архивите на Русенската митрополия и от други източници, както и от местни предания и спомени:
Храмът „Св. Димитър” е построен през 1849 г. и осветен на 26 октомври 1850 г. от епископ Синесий. Годината на завършването му е изписана над входа: „В ЛЕТО 1849 ХРАМЪ СВЯТИЯ ДИМИТРИЕ ЦЕРКОВНИ МАСТУРЪ СТЕФАНЪ ДАНАИЛУВЪ…”. Сградата е масивна, каменна еднокорабна базилика. Олтарната абсида е вкопана в земята. Строена е от известният уста Стоян/още Стефан/ от Разград , баща на първия български масон Иван Ведър. Като на голям и известен майстор на уста Стоян му е възложено да построи в Разград къща за местен турски големец. Но поръчителят отказал да заплати, избухва скандал при който вадят ножове и за да спаси баща си Данаил убива турчина. Избягва и сменя името си на Иван и заживява под прикритие. Израства като много голяма личност със изключително забележителен принос към България. Костите му са положени в Пантеона на възрожденците. Камбанарията е в близост до западната фасада на храма,височината й е 9 м. Според вградената в нея каменна плоча, тя е изградена от майстор Иван Стефанов, завършена през септември 1892 г. През 1849 г. в църковната килия в двора се помещава училището. Според проф. Асен Василев, някои от иконите са рисувани през 1875 г. от Захария Цанюв и сина му Кънчо З. Захариев от Трявна. Това се потвърждава от надписа върху няколко икони: „Захари Цанюв от Трявна и син его Канчо - 1849 год.” В храма има и икони, рисувани през 1849 г. На няколко икони има дарителски надписи: „Пеню, Петко, Стоюв 1849”; „сия икона преложен иснаф дюргерски.” В протокол на Църковното настоятелство от 1898 г. се чете, че иконите са изядени и олющени и трябва да се подменят.Настоятелите сключват Контракт на 4.02. 1898 г. с иконописеца Георги Попов от Кюстендил да нарисува нови икони в руски стил и да реставрира повредените. Той изографисва следните икони на иконостаса: „Св. Пророк Илия”, „Св. Георги”, „Св. св. Кирил и Методий” и 11 малки икони. За архиерейския трон изографисва иконата „Св. Василий Велики”. Попов рисува едно разпятие за олтара и едно малко разпятие за носене при погребални процесии. Той ремонтира всички останали икони и боядисва иконостаса с подходящо лустро. През юли 1927 г. Църковното настоятелство решава в бъдеще в църковния двор да бъдат погребани семейство Иван Тодоров и Калина Иванова. Семейството е голям дарител. Те събират помощи за камбана през 1892 г. и направили постройката на камбанарията, а в 1925 г. Иван дал още 25 000 лева, голяма сума за времето си, за да постелят пода на църквата със специални цветни циментови плочки по индивидуална поръчка,както и за други подобрения в църквата. В църковния двор е погребан свещеник Анастас Иванов (+13.02.1894) и Атанас поп Маринов (+1.11.1924). В близост до гробовете има каменен блок, вероятно част от стар паметник. Когато се говори за нашия храм, не може да не се изтъкне голямата роля на местната църковна общност и на местните хора към християнската вяра и памет. Било е известно, че само на няколко километра от селото е съществувал старобългарски мъжки манастир „Св. Илия”. Местната памет разказва,че от камъните на разрушения манастир от османските завоеватели са вземани камъни за да се положат в темелите на нашата църква, а други са положени в голямото каменно стълбище при входа. На мястото на разрушения манастир е построено Теке за дервиши суфии, съборено при реформите през 1826 г. Каква сила обаче има народната памет. Тя е съхранила информацията,че тук е съществувал манастир на името на Св.пророк Илия и въпреки робството, въпреки факта,че ни делят 6-7 века от тогава местните хора, водени от местното духовенство възстановяват забравеното и изтъкават отново нишката на народната и християнска памет. Всяка година на 2 август до мястото на Аязмото, при животворната изворна вода, което е в най-голяма близост на унищожения манастир се отслужва голяма литургия в памет на Св.Пророк Илия. Идвали свещеници от нашето и от близките села с хоругвите и иконите от църквата, стичали се стотици хора на службата. По-късно църквата построила голям каменен кръст на същото място. През 50-те години на 20 век с осъществяването на проекта за изграждането на Лесопарка от държавата този кръст бил премахнат и на негово място е поставена красива каменна статуя на богинята Диана, която да кореспондира с атмосферата на парка. Но това, че кръстът е премахнат не довело до премахването на историческите и християнски артефакти, не довело до забрава. Започнал да се провежда народен събор, разбира се с културна насоченост, но датата е същата - 2 август, почита се Св. Илия, отслужва се водосвет на това място, независимо, че няма кръст, нито църква….НО я има местната народна християнска памет. ЗА ДА БЪДЕМ ЗАЕДНО В НАШАТА ВЯРА. Днес тя ни е нужна повече от всякога. От 4 до 9 септември за четвърти пореден път се проведе IV.International sea & sand Days фестивал. Изпълнители от България, Румъния, Израел, Сърбия, Иран и др. държави се събраха в турския град Кушадасъ, за да покажат пред местната публика и едни на други своето изкуство на. Самодейците от НЧ”Пробуда-1901г”, с. Николово със своите изпълнения представиха отлично България, община Русе и себе си. През свободното си време участниците се насладиха на забавна разходка с корабче, посетиха Ефес, Домът на Дева Мария и прекараха много часове на плажа или разхождайки се из курортния град.
|
|